fbpx

Аудио резюме:

Каква е ползата за мен? Открийте как можете да трансформирате всяка една пречка и да я превърнете в предимство.

Твърде често хората губят вяра някъде по своя път, защото пред тях се изпречва трудно препятствие. И те вярват, че това препятствие означава, че трябва изцяло да променят своя път или напълно да се откажат. Но хората се изправят пред спънки от началото на времената и някои от най-великите хора, които някога са живели по лицето на земята, са измислили начини, по които да се справят с борбите в ежедневния живот.

Такива хора осъзнават, че пречките ще се изправят на пътя на всеки един стремеж, който преследваме и във всеки един етап от живота ни, независимо дали става въпрос за опърничав шеф, който смазва всичките ни надежди за повишение или за нестабилен икономически климат, който не ни позволява да си намерим работа. Вместо да се опитваме да пренебрегваме и отбягваме тези спънки по пътя ни, ние трябва незабавно да се изправим срещу тях и да ги преборим, използвайки ги в наша полза и трансформирайки ги в условия за нашия личен успех. Тази книга ще ви покаже какъв е начинът да постигнете това.

В тези прозрения ще научите как една известна публична фигура се бори за своето наследство, като практикува публично говорене с камъчета в устата си!

Ще разберете още какво е направил Томас Едисън, когато неговата лаборатория, струваща милион долара, изгаря до основи, унищожавайки всичките му последни прототипи.

Накрая ще научите как НАСА подготвят своите астронавти да се преборят с животозастрашаващи препятствия.

Усет (възприятие), действие и воля са ключовите неща за преобръщането на пречките, така че те да се превърнат във възможности.

Когато са изправени пред трудности и спънки, повечето хора се ядосват, страхуват се или се раздразняват и отчайват. Ние си мислим, че тези пречки ще объркат плановете ни и ще попречат на нашия прогрес. Но пречките всъщност могат да се превърнат в преимущества, и вместо да ни ограничават, те имат способността да

ни поведат към успеха.

Но, как?

За да превърнем една пречка в предимство или във възможност, ние трябва да се съсредоточим върху три основни неща.

Най-напред трябва да се фокусираме върху своето усещане за препятствието. Ако можем да видим това препятствие в правилната светлина, тогава ще можем да открием скритите в него възможности и да ги използваме в своя полза. Точно това е ключът за успеха на петролния магнат Джон Д. Рокфелер. По време на финансовата криза през 1857 година Рокфелер е едва на 18 години, но той наблюдава как се държат уплашените от кризата и забелязва кои са нещата, които те правят погрешно. Анализирайки техните провали, Рокфелер успява да види пречката – настъпилата паника – по един напълно различен начин. След това успява да долови и схване какви са предимствата, които предлага кризата, да предприеме съответните действия и да поеме по своя път към това да се превърне в един от най-богатите мъже на света.

Само възприятието, обаче, не е достатъчно. Когато сте изправени пред препятствие, вие трябва да отреагирате с правилното действие.

Правилното действие се ражда от комбинацията между креативност и гъвкавост. Например, в началото на двадесети век Амелия Еърхарт иска да стане велик пилот, но пред нея стои огромна пречка – по онова време жените не могат просто да станат пилоти. Затова тя започва съвсем обикновена работа, за да оцелява, но не спира да търси креативни начини, за да осъществи мечтата си.

Един ден тя получава обаждане, в което й казват, че някой е готов да финансира първото участие на жена в полет през океана, но при условие, че тя е само неплатен пътник в този полет. Макар това далеч да не е мечтата, която тя желае да осъществи, тя приема и именно този първоначален тласък я довежда до кариерата й на удивителен авиатор.

След като разпознаете какъв е най-добрият начин да възприемете едно препятствие и какво е най-доброто действие, чрез което да го преодолеете, тогава ви трябва воля, за да устоявате до тогава, докато препятствието бъде напълно преодоляно.

За да се научим да възприемаме ясно препятствията, ние трябва да се научим

да гледаме обективно.

Когато се сблъсквате с някакво препятствие по пътя си, как реагирате? Смятате ли, че целият свят може да се е обърнал срещу вас и че нищо никога не се случва по искания от вас начин? Вместо това, трябва да обмислите идеята да направите крачка назад, да огледате внимателно и обективно ситуацията и да си отговорите на въпроса: „Какво мога да направя, за да преобърна тази пречка и да я превърна в преимущество (в изгода)?“

Ако се научим да гледаме на тях по този начин, дори и най-големите пречки могат да се обърнат в наша полза.

Например, през 1960 година, известният по онова време боксьор Рубин „Ураганът“ Картър е несправедливо обвинен в тройно убийство и осъден доживот. Но когато влиза в затвора, той решава да не позволи на обстоятелствата да го смазват и вместо това се опитва да види как може да се възползва максимално от случващото се с него.

Най-напред, той се зарича да не живее с тази неправда, но да продължи да се бори, за да победи чрез законодателния съд. След това използва ограничената си физическа свобода в своя полза като използва всичкото това време вътре в затвора, за да изучава история, философия и право. Случаят на Картър в крайна сметка се преобръща и обвинението е опровергано, а той е освободен след 19 години в затвора. Картър напуска затвора така, както и влиза в него – като свободен човек. Но освен това, той е използвал времето си там, за да подобри своето образование както и самия себе си.

Как, обаче, можем да постигнем тази обективна перспектива?

Като се научим да се разграничаваме от своето лично и изключително субективно мнение или становище за ситуацията. Можете да го направите, като си представите, че съветвате приятел как да преодолее тази пречка. Какво бихте му казали? Как ще му помогнете да подходи към ситуацията?

Или можете да вземете за пример Стоиците, група философи от Древна Гърция. Те са си представяли как един далновиден мъдрец, който притежава съвършена мъдрост, би реагирал на изникналите пречки и обстоятелства. По този начин те изследвали скрити източници на мъдрост, които не са осъзнавали, че притежават вътре в себе си.

Необузданите емоции замъгляват

нашата преценка и възприятия.

Първите ни реакции към една пречка обикновено са гняв, раздразнение, безпокойство и смут. Макар да са съвсем естествени, подобни емоционални изблици само правят по-трудно за нас да се справяме с пречките по пътя, защото тези емоции не само, че ни пречат да преценим ситуацията обективно, но също така ни карат да гледаме различно на нещата. Затова, ако искаме да преобърнем препятствията си в успех, тогава трябва да се научим да контролираме своите емоции.

Но, как?

Ключът за контролиране на емоциите ни е да обуздаем или укротим своите нерви.

Известен пример за подражание, който показва железни нерви, е генералът от гражданската война Юлисис С. Грант. Един път той е фотографиран от известния фотограф Матю Брейди, когато за малко да изгуби живота си. Понеже осветлението за снимката не било достатъчно, Брейди моли свой асистент да отвори оберлихта в студиото. Но асистентът без да иска чупи прозорците и огромни парчета стъкло започват да падат точно там, където седи Генерал Грант. Ако той се паникьоса и изхвърчи от стола си, това може да причини сериозни наранявания, но Грант дори не трепва, а продължава да седи кротко в креслото си, докато край него се сипят натрошените стъкла. Контролирайки своите нерви, Грант не позволява на емоциите си да му създадат по-големи проблеми и да доведат до по-сериозни физически наранявания.

Но как можем да поемем контрола над своите емоции?

Като се подготвим своевременно за онова, което може да се обърка в дадена ситуация. Това ни позволява да останем спокойни, без значение колко ще се променят външните събития.

НАСА са наясно колко важно е това. Изпадналият в паника астронавт е единственият най-главен фактор, който допринася за потенциално животозастрашителни грешки в космоса. Ето защо НАСА подготвят астронавтите така да реагират на всякакви възможни пречки, докато реакциите им не станат автоматични. Това им позволява да се справят със стреса, когато нещо се обърка в първоначалния план.

Емоционалните ни реакции на пречките в живота замъгляват нашата преценка и съответно правят невъзможно да преобръщаме препятствията в предимства.

Гъвкавата перспектива ни позволява да видим скритите преимущества на препятствията.

Когато се сблъскаме с препятствие, в повечето случаи ние го виждаме по един единствен начин – като непреодолимо. Но ако успеем да променим своята перспектива, тогава можем да открием какви са предимствата, които се крият под повърхността на едно препятствие.

Как?

Като обърнем внимание на голямата картина. Когато гледаме на дадена ситуация изолирано, това често ни кара да виждаме препятствието пред себе си като недостъпно и непреодолимо; но ако я погледнем в контекста на голямата картина, можем да се окаже, че тази ситуация всъщност е съвсем незначителна и маловажна.

Например, когато се подготвя за битка по време на Древногръцката Пелопонеска война, генерал Перикъл и неговите мъже внезапно попадат в мрак, породен от слънчево затъмнение. Мнозина от войниците виждат това като лоша поличба и изпитват непреодолим страх от предстоящата битка.

Перикъл, обаче, е непоколебим и използва тази ситуация в своя полза, за да мотивира мъжете си. Той взима тъмен плат и го поставя върху лицето на един от войниците и го пита дали се страхува. Естествено, войникът отговаря, че не изпитва страх. След това Перикъл се обръща към войниците и ги пита защо трябва да позволяват на друго нещо, което причинява мрак, да ги възпрепятства в битката и да ги кара да се страхуват. Това позволява на войниците да погледнат на затъмнението по съвсем различен начин и да се одързостят за предстоящата битка.

Правилната перспектива може да се използва за преобръщането на спънките и превръщането им в предимства.

Джордж Клуни научава този урок рано в своята кариера. Когато за първи път пристига в Холивуд, той трудно успява да си осигури роля. Гневи се на режисьори, сърди се на продуценти и на агентите, които набират актьорския състав, обвинявайки ги, че не разпознават неговия талант.

След това, обаче, той променя своята перспектива. Клуни осъзнава, че това не е спънка за него, а за филмовите продуценти – те са тези, които още от самото

начало се нуждаят да намерят правилния актьор. Ето защо, Клуни решава така да подходи към прослушването, сякаш именно той е актьорът, от който те се нуждаят. Той вярва, че ако успее да се отличи като този, който е решението за техния проблем, той ще получи работата. Променяйки личната си перспектива, Клуни успява да трансформира първоначалната пречка и да я превърне в първа стъпка към успеха.

В следващите прозрения ще разберем какъв е най-добрият курс на действие, когато се изправим пред многото препятствия, които се издигат в живота.

Действията ви трябва да са постоянни и дисциплинирани, за да бъдат ефективни.

Вече видяхме колко е важно да променим гледната си точка, но само по себе си, това далеч не е достатъчно – ние трябва да предприемем конкретни действия. Изправени пред лицето на многото препятствия и проблеми, които ни отделят от добрия живот, за който мечтаем, ние се нуждаем от нещо повече от някакво еднократно действие – нуждаем се от строга дисциплина, за да действаме безотказно, докато препятствието не бъде преодоляно.

Една личност, която доказва, че дисциплината винаги печели, това е Демостен – най-великият оратор на древна Атина.

Освен че е измамен и обезнаследен от своите настойници, Демостен е болнав и крехък човек, който има говорен проблем. Когато, обаче, е изправен пред всички тези спънки, той не се предава. Вместо това, той измисля план на действие и се придържа към него с невероятна дисциплина. Затваря се в своя кабинет и се обучава в законите на правото, за да успее да осъди бившите си настойници в съда. А за да подобри речевите си способности, той постоянно рецитира различни речи с уста, пълни с гладки речни камъчета!

Поради своето постоянство, Демостен не само става най-известният оратор в Атина, но също така печели делото срещу своите бивши настойници.

Също като Демостен, изобретателят и предприемач Томас Едисън знае, че ефективните действия зависят изцяло от постоянството и дисциплината на човек.

През 1878 година Едисън изпробва 6000 различни видове материал, за да открие накрая правилното влакно (парче от бамбук) за крушката с нажежаема жичка. Макар да има и други изобретатели, които се опитват да изработят именно такава

крушка, никой друг от тях не изпробва толкова различни материали и не провежда толкова много експерименти, за да се увери, че е открил най-доброто. Именно това постоянство и безотказна упоритост са световно признати като ключови за невероятния успех на Едисън.

Фокусирането върху всеки отделен момент и върху цялостния процес ни помага да постигнем своите цели.

Представете си, че сте част от някакъв дългосрочен проект, но колкото и постоянни да сте в своите действия, сякаш постоянно изникват различни спънки пред вас. Какво трябва да направите? Вместо да мислите за целта, трябва да се съсредоточите върху всеки отделен момент и върху цялостния процес.

Защо?

Защото това ще ви позволи да се справите със задачите, които ви предстоят, максимално ефективно, което от своя страна ще повиши шансовете ви да постигнете дългосрочен успех.

Нека разгледаме две изключително успешни компании, които са създадени в невероятно трудни икономически времена.

Компанията Уолт Дисни е създадена единадесет месеца преди краха на световния пазар през 1929 година. А IT компанията Хюлет-Пакард е създадена по време на Голямата Депресия през 1935 година. И двете компании успяват, защото те не позволяват на проблемите в по-широката икономика да отклонят мисленето им от ежедневните им дейности. Вместо да се концентрират върху смазващата цел да станат успешни във време на икономическа криза, те остават съсредоточени върху настоящия момент, а не върху препятствията, които ги заобикалят. И стъпка по стъпка те израстват и се превръщат в тези известни компании, които са днес.

Друг начин, по който да гледате на това, е като възприемате всеки един момент като част от по-големия процес, който води към изпълнението на целта. Треньорите на професионалните спортисти използват този подход, за да превърнат това, което изглежда като невъзможна за постигане цел в отделни единични, но редовни стъпки, необходими за достигането до върха.

Например, Ник Сабан, главен треньор на отбора по американски футбол в Алабамския университет, учи своите играчи да следват процеса. Сабан говори на играчите си да не се фокусират върху целта да спечелят даден шампионат, но вместо това да се съсредоточат върху това да се представят добре на всяко отделно състезание и по времето на всяка организирана игра. Разделянето на пътя към

целта по този начин позволява на играчите му да влагат всичката си енергия в настоящата задача или играта, която играят към момента, без да се притесняват за евентуалните „препятствия“ по пътя към целта, като възможните поражения или евентуални наранявания и травми по време на игра.

Правилното действие зависи от това да се фокусирате върху целия процес и да живеете пълноценно в рамките на всеки един момент от този процес.

Разпознавайки слабите места на препятствията, ние можем да се научим как да преобръщаме всяко едно от тях да действа против себе си.

Понякога се сблъскваме с толкова големи препятствия и затруднения, че си мислим, че никога няма да е възможно да ги преодолеем. Но често пъти именно големите препятствия крият и най-големите слабости в себе си.

Например, гражданското неподчинение на Ганди – движение за ненасилие, познато като сатяграха и по-точно Походът на Солта, показва до каква степен великата власт може да бъде обърната против себе си.

Ганди е наясно, че не може да предизвика британското военно управление в пряк конфликт, затова той решава да използва ненасилие и символични действия, чрез които да покаже колко несправедливо е тяхното управление. Неговият Поход на Солта води стотици хиляди индийци към океана, за да събират сол в пряко неподчинение и опозиция срещу британския закон, който им забранява нерегламентирано събиране на сол. И понеже е проява на ненасилие, тя оспорва британското управление без изобщо да вдига ръка против тях в битка. Голямата сила на империята е нейният монопол на насилие, а предизвиквайки я чрез ненасилие, Ганди успява да покаже колко слаба всъщност е тя.

Друг начин, по който да се възползвате от слабостта или недостатъка на дадена пречка по пътя ви, е като използвате нейните силни страни против нея.

Александър Велики прави това, когато опитомява коня си – необуздания Буцефал. Докато Александър го обучава, Буцефал не позволява на никой да го язди и гневно се противи на всеки, който прави такива опити. Затова Александър оставя коня да препуска в права линия, докато не се изтощи напълно и след това вече няма сили да се опитва да се противи. Когато след това Александър се качва на гърба му, буйният жребец му позволява да го насочва и контролира. Александър всъщност използва неговата сила да язди (неговата издръжливост), за да опитоми Буцефал като се възползва от очевидния недостатък на коня си

(постоянния му гняв, който изтощава цялата му енергия).

И така, чрез използването на силите му срещу самото него, дори и най-силното препятствие може да бъде преодоляно.

В следващите прозрения ще научим как да поддържаме правилна перспектива, независимо от постоянните препятствия по пътя ни.

Волята ни е тази, която ни позволява да приемем онова, което не можем да променим и да променим онова, което можем.

Възприятието – способността да гледаме на една ситуация обективно – и действието (практичното умение да трансформираме нашата пречка в предимство) сами по себе си не са достатъчни. Онова, което води до промяната, е последната съставка – нашата воля. Ако ние не повярваме в себе си и не приложим тази вътрешна сила във всяко свое действие, няма да можем да преобърнем препятствието в наше преимущество.

Волята е тази, която канализира нашето възприятие и действие, така че да разпознаем и променим онова, което можем, а да не се тревожим да нещата, които не можем да променим. Тази философия е развита от Стоиците в древна Атина и Рим, като основни представители са Епиктет, Сенека и Император Марк Аврелий. Те съсредоточават силата на своята воля като винаги се питат какво е в техния контрол и какво не е. Те вярват, че човек не може да промени външните фактори, които включват природни и естествени събития, действията на другите хора, неизбежността на смъртта и т.н.. Те, обаче, вярват, че човек е способен да променя единствено вътрешните фактори. Сред тях са човешките емоции, преценки, отношение, реакции и решения.

Въоръжени с това познание, ние можем да употребяваме силата на волята си, за да променяме онова, което сме способни да променим, тоест нашите вътрешни пречки, като същевременно се изправяме и приемаме външните пречки, с които неминуемо се сблъскваме.

Същия пример виждаме в реакцията на Томас Едисън на един ужасен удар върху неговата кариера. В началото на 1900 година, когато Едисън е на 67 години, неговият изследователски и производствен център избухва в пламъци. Когато Едисън пристига на мястото, цялата сграда е обхваната от огъня, включително и неговите прототипи, документация и изследвания.

Едисън, обаче, е невъзмутим и вижда всичко това като възможност да започне отначало. Той осъзнава, че няма начин да върне обратно факта, че всичко е изгоряло, но може да промени своята гледна точка и да подходи към привидно непреодолимото препятствие като към възможност да започне отначало – „отървах се от много боклуци“ – говори той за инцидента. И в края на годината, Едисън превръща загубата на милион долара в печалба от 10 милиона.

Дисциплинирането на волята ни позволява да достигнем до максималния потенциал на своите човешки ограничения.

Научавайки се да приемаме онова, което не сме способни да променим, и дисциплинирайки волята си така, че да променяме онова, което можем, ние се научаваме да преодоляваме своите препятствия, както и самите себе си.

Тази дисциплинирана воля ни позволява да устояваме в лицето и на най-трудните обстоятелства, както можем да прочетем в един от важните текстове в литературата Одисея, написана от древногръцкия поет Омир. В Одисея четем за Одисей, който си тръгва от Троя след десет години на борби. Той няма никаква представа, че му предстои да се сблъска с още десет години на трудности и изпитания, докато се опитва да достигне до своя дом. По пътя той попада в затвор, сблъсква се с изкушения, губи всичките си мъже, попада в опасни водовъртежи и дори се бие с циклоп – шест-главо чудовище!

Какво му позволява да преодолее всички тези трудности, изпратени му от божествата? Волята му да стигне до дома.

Друг начин, по който волята ни може да ни изтласка до предела на собствените ни човешки възможности, е чрез силата й да игнорира личната ни ситуация в полза на по-важните цели. Това е съвършено илюстрирано от Джеймс Стокдейл, американски пилот, пленен по време на Виетнамската Война.

Военнопленниците знаят, че ще бъдат измъчвани и най-вероятно убити. Но вместо да се предаде или да се уплаши за живота си, Стокдейл решава да се превърне във водач на своите събратя по съдба – останалите военнопленници. Знаейки, че някой от измъчваните могат да се побъркат от страданията, Стокдейл създава система за подкрепа в лагера, за да се погрижи всички войници да знаят, че са в това изпитание заедно и че не бива да се срамуват от това, че са издавали информация. Използвайки волята си, за да се концентрира върху по-голямата цел

да оцелеят, Стокдейл е способен да помогне на себе си и на другите да издържат през годините на пленничество и мъчение и да излязат от ситуацията живи.

Финално обобщение

Ключовото послание в тази книга:

Възприемайки препятствията по един обективен начин, заставайки срещу недостатъците им и устоявайки във волевите си решения, вие можете да трансформирате всяко препятствие по пътя си през огъня, който подклажда вашия успех.

error: Content is protected !!