fbpx

Аудио резюме:

Каква е ползата за мен? Разберете какво превръща Гордън Мур в един от най-влиятелните хора в света през последния век.

Ако трябва да съставите списък с най-влиятелните личности в компютърната индустрия, кой би попаднал него? Повечето от вас ще включат Бил Гейтс или Стив Джобс; малцина (тези, които сте гледали филма на Бенедикт Кумбербач) може би ще добавите и Алан Търнинг. Но има и още един човек, който би трябвало да е начело в класацията от умни хора – макар може би да не е и начело на всеки списък, касаещ компютърната индустрия. Името му е Гордън Мур.

Едва ли някой е направил повече, за създаването на модерния дигитализиран свят от Гордън Мур. Като съ-основател на Феърчайлд и на Интел, той играе водеща роля в две от най-влиятелните компании на 20 век. Отново той е отговорен за „Закона на Мур“, който макар да възниква през 60-те години на миналия век, предвещава възхода на съвременния, високотехнологичен свят с невероятна прецизност. Тези прозрения ще ви отведат на едно пътуване из живота и кариерата на този несравнимо влиятелен човек.

В тези прозрения ще откриете:

Защо един стар Buick може би е изиграл ключова роля в историята на компютъра и

Как ръчните часовници струват на Гордън Мур милиони.

Гордън Мур е страстно запленен от науката още от най-ранна възраст.

Най-вероятно вие сте чували за Закон на Мур, но какво знаете за Гордън Мур – човекът, който го е измислил?

Гордън Мур е роден в Сан Франциско през 1929 година в семейството на Мира и Уолтър Мур. Той е резервирано дете, но в същото време изключително концентрирано. Неговото преждевременно развитие и удивителна интелигентност отрано го поставят в онова, което по-късно се превръща в неговата житейска професия.

През 1940 година, когато Мур е едва на единадесет, животът му се променя завинаги. След като неговият най-добър приятел получава един от популярните тогава химични комплекти (набор „Млад Химик“), двамата с Мур започват да го използват, да правят експлозиви и да взривяват различни неща. Науката напълно пасвала на аналитичния ум на Мур и той я предпочитал пред математиката, защото е можел да види явните последствия от химичните реакции в реалния свят. Така Мур открива своя призив.

Колкото по-голям ставал Мур, толкова по-страстно се вълнувал от наука, химия и експерименти. Първия си час по химия той имал в средното училище „Секвоя“, където той бил доста по-напред от останалите си съученици и до навършването на 16 години той вече имал изключителни познания по предмета и бил напълно уверен в своите идеи.

Мур, също така, успял да запази любовта си към взривяването на неща. Той експериментирал с нитроглицерин в дома си и в даден момент започнал да прави фишеци (пиратки с фитили) за своите приятели, които ги използвали, за да взривяват пощенските кутии на съседите.

Химията в живота на Мур не се случвала единствено в лабораторията. През септември на 1947 година Мур среща Бети Айрин Уитакър, старши журналист в Сан Хосе. Уитакър е открита, весела и своенравна – пълна противоположност на Мур. Естествено, това го привлича силно към нея. Тя, от своя страна, е силно заинтригувана от тихата увереност, която излъчва този мъж.

Добрата му подготовка по химия го довежда до Бъркли и до Калифорнийския технически университет.

Колкото повече Гордън Мур и Бети Уитакър се сближават, Мур започва да разширява своите хоризонти. Той поема първи крачки към формулирането на Закона на Мур в университета в Бъркли.

Мур е приет в Бъркли през 1948 година с високи препоръки от професори от Сан Хосе.

По онова време Бъркли е особено вълнуващо място за всеки млад химик. Източният бряг от дълго време е центърът на академичната наука, но главно поради процъфтяващата икономика на Калифорния, това бързо започва да се променя. Мур има привилегията да работи с няколко важни светила в тази сфера.

Всъщност, двама от неговите професори – Уилям Джиок и Глен Сиборг печелят Нобелова награда за откриването на елемента берклий (Вк) малко след пристигането на Мур в университета.

През първите си години в Бъркли, Мур е силно повлиян от Джордж Джура, асистент във физико-химичния отдел на университета. Джура учи своите студенти, че съвременната научна литература е почти винаги невярна и ги подтиква да търсят начини, по които да я оборят.

Това отваря очите на Мур към значимостта на оригиналните проучвания, което силно пасва на неговата страст към експериментирането. Джура също така представя пред Мур изкуството за издухване на стъкло, талант, който се оказва особено полезен по време на последните му проучвания върху полупроводниковото оборудване.

Мур много бързо си печели репутация заради своята прилежност и през 1950 година е приет в Техническия университет в Калифорния – Калтех, считан за един от най-добрите научни университети по онова време в САЩ.

По същото време Бети Уитакър завършва магистратура по журналистика в Сан Хосе и затова Мур я кани да се премести при него. По стандартите на онова време подобна покана е равносилна на предложение за брак. Двойката се жени и започват своето дългогодишно партньорство.

След като постига големи успехи в химичните проучвания, Мур се захваща с промишлена дейност.

Когато Гордън Мур започва да учи в Калтех, областта процъфтява. Направени са множество технологични подобрения. През 40те години на миналия век космическата наука разчита изцяло на електрониката и на специалния калкулатор на IBM – Харвард Марк 1 – вид прото-компютър, използван за изчисленията при тестване и създаване на ракети.

Това се оказва вълнуваща среда за Мур. Неговата работа в експерименталната химия процъфтява, особено под ръководството на професор Ричард Маклейн Баджър.

Баджър провежда проучване на азотните съединения. Работата му е подкрепена от военните, които по това време са твърде ангажирани с това да използват азотни експлозиви в Корейската война. Предходната работа на Мур с експлозиви и с нитроглицерин го превръща в съвършения кандидат за проучването и той скоро

започва да работи в тази сфера.

През 1951 година, когато е едва на 22 години, Мур публикува своя първи научен труд върху азотната киселина в Журнала на химическата физика. Той приключва проучването си и завършва докторска степен през 1953 – едва три години след пристигането си в Калтех.

След като защитава докторската си титла, Мур приключва със студентския си живот. Първоначално той се надява да стане професор в престижен университет, но не можел да намери позиция, която да отговаря на неговите изисквания.

Баджър го убеждава да се обърне към промишлеността, тъй като там има огромно търсене на умения като неговите. Затова Гордън прегледал няколко компании, търсейки такава, която да му предостави достатъчно свобода да експериментира независимо.

Накрая той избира Лаборатория по приложна физика, изследователски център, финансиран от Военноморския флот и от университета Джон Хопкинс. Единственият недостатък бил само това, че той е трябвало да напусне Калифорния, но и той и Бети смятали, че е време за нещо ново, затова си купили един Бюик и поели на изток.

След разработката на изключително мощен транзистор, Мур осъзнал какъв е потенциалът на полупроводниците.

През 1947 година е изобретено едно много важно устройство от учените в лаборатории Бел – транзисторът. Малцина, ако изобщо е имало такива, разбирали потенциала на това устройство, но това изобретение в крайна сметка променя напълно целия свят.

Транзисторът може да се използва, за да увеличава или да включва и изключва сигнали, също като електронната лампа. Електронната лампа, обаче, е чуплива, крехка, скъпа, докато транзисторите са създадени от здрав материал. Освен това те са много по-малки и изискват много по-малко електричество. Транзисторите много скоро правят възможно създаването на цял куп нови технологии – най-известната от които е транзисторното радио, което до 1950 година вече се среща абсолютно навсякъде.

До 1955 година над половин милион транзистори се произвеждат всеки месец само в САЩ. Под ръководството на Баджър, Мур започва да се интересува от полупроводници, но успява да осъзнае истинския им потенциал, едва когато

транзисторите стават популярни.

Докато е в Калифорнийския технически университет, Мур посещава една лекция от Уилям Шокли, един от изобретателите на транзистора в лаборатории Бел. Две години по-късно Шокли се опитва да произведе нов вид транзистор, който да използва силиций като полупроводник. Той се нуждае от талантлив млад химик, който да му помага в неговата калифорнийска лаборатория – Лаборатория за полупроводници на Шокли. Тогава някой споменава пред него Мур. През 1955 година той му предлага да започне да работи за него. Затова семейство Мур отново се качват в своя Бюик и потеглят на запад.

Малко след пристигането на семейството, Шокли получава Нобелова награда за своята работа по създаването на транзистора. До 1957 година Мур прави значителни крачки към постигането на целите на компанията като създава транзистор, който действително използва силиций като полупроводник. Всичко сякаш вървяло много добре.

Но нещата започнали да се усложняват и да възниква напрежение. Мур бил убеден, че са достигнали своята цел, но след 18 месечна работа екипът далеч не бил готов. Арнолд Бекман, партньор на Шокли, започнал да става много нетърпелив.

Мур стартира собствено бизнес начинание, за да продължи да проучва транзисторите.

Опасенията на Шокли продължавали да се покачват, докато екипът му се опитвал да постигне желания пробив. В крайна сметка, усещайки че е време за нещо ново, Мур и още няколко неудовлетворени колеги, напускат компанията и стартират своя собствена. Те стават известни като „предателската осмица“, а Мур е бил техният лидер.

Мур и новите му колеги започват да търсят инвеститор и много скоро откриват такъв в лицето на Шърман Феърчайлд, един от най-големите акционери на IBM. Новото им начинание – Полупроводници Феърчайлд, се ражда през същата седмица, в която Съветският съюз изстрелва „Спутник – първия сателит в света.

Мур знае, че „Спутник ще създаде още по-голямо търсене за този вид транзистори, които те се опитват да създадат – бързо превключващ силициев транзистор. През 1954 година „Тексаски инструменти“ вече са предложили малък брой силициеви транзистори за военна употреба. Те били по-здрави и издържали на топлината по-добре от останалите транзистори, налични на пазара към онзи

момент, но те имали един основен недостатък – превключвали изключително бавно.

В края на 1957 година, IBM подсигуряват договор, свързан с разработката на В-70 Valkyrie, бомбардировач, въоръжен с термоядрени оръжия и способен да лети със свръхзвукова скорост.

Екипът на Мур все още има няколко проблеми за разрешаване с транзистора. Те знаят, че „Тексаски инструменти“ и „Лаборатории Бел“ (които разполагат с огромен бюджет) също проучват тази технология. Ето защо, Мур трябва да се увери, че неговият екип ще ги изпревари – всичко зависило именно от това те да бъдат първи.

През август, 1958 година, едва година след основаването на компанията, те постигат успех. Полупроводници Феърчайлд стават първата компания в света, която разработва бързо-превключващ силициев транзистор и го предлагат на пазара. Наричат го ZN696

Екипът работи така съсредоточено върху производството на този транзистор, че те изобщо не се сещат да го изпратят на IBM. Затова, Гордън отива в бакалията и купува от там най-красивата кутия, която може да намери, за да опакова създадения транзистор – кутия от „Brillo“ – марка препарати за миене на съдове!

Разработката на микрочипове с по-голяма памет за съхранение на данни правят Мур и съответно Интел изключително успешни.

През 1968 година Мур се впуска в ново приключение, което завинаги променя компютрите.

Мур, заедно с Боб Нойс, неговият разбиращ от бизнес партньор, са съвършеният екип, но те се нуждаят да намерят нов пазар. Те знаят, че не могат да се съревновават с гигантите във вече установените пазари като Моторола и Лаборатории Бел.

Двамата успяват да намерят своята си ниша, когато Мур забелязва, че разширената употреба на компютри и калкулатори създава все по-голямо търсене на устройства с по-голяма памет. По онова време данните все още се съхраняват върху перфокарти, които са тромави и тяхната употреба отнема много време.

Затова те започват да търсят друг член на своя екип – някой, който да може да създаде следващо поколение памет за съхранение на данни. Така намират Джоел Карп, проектант на микрочипове в „General Microelectronics“ в Санта Клара.

Карп създава микрочип памет картата на Интел 1101, която може да съхрани 256 бита данни. Този нов микрочип изстрелва Интел на най-предни позиции в този тепърва прохождащ пазар.

Пазарът на картите памет генерира солидни печалби за Интел, когато Мур е посетен от електроинженер от Бъркли на име Дов Фроман.

Фроман има иновативна идея за нов вид мемори чип. До този момент, чиповете могат да съхраняват информация само, когато са включени към мрежата, но неговата идея е тези нови чипове да запазват данните, дори когато не са включени към мрежа. Не това, обаче, превръща този вид иновация в революционна такава.

Към този момент съществували вече някакви чипове, които можели да съхраняват данни и без да са включени към електрическата мрежа, но тяхната памет била фиксирана, което ще рече, че данните, вписани в тях, са били буквално отпечатани върху тях. Фроман искал такива чипове, които да могат да бъдат препрограмирани. Мур веднага осъзнал колко голям е потенциалът в тези мемори чипове и веднага ги внедрил на пазара.

Тези нови микрочипове, наречени EPROM, жънат незабавен успех. Между 1972 и 1985 година, продажбите на чиповете EPROM са причината за основните приходи на Интел.

Мур е предпазлив с продажбите на персонални компютри след като претърпява неуспех на пазара за електронни часовници.

В началото на 70те години, американската икономика е колеблива и безработицата е много висока. Но независимо от това, бизнесът в Интел процъфтява.

Мур, обаче, много скоро предстои да научи ценен урок – промяната и иновациите са важна част от бизнеса, но понякога човек трябва да се придържа към нещата, с които знае, че може да се справя добре.

Мур непрекъснато търси потенциални нови пазари на микрочип технологиите и вниманието му се спира върху пазара на новопоявилите се електронни часовници.

Първият в света изцяло електронен часовник – Хамилтън Пулсар е пуснат на пазара през 1972 година и струва главозамайващите 2100 долара. В днешни пари това се равнява на цели 12000 щатски долара.

Затова Мур и Нойс започват да си търсят партньори. Точно тогава те откриват „Микрома“, един бизнес, който тъкмо предстои да започне да предлага на пазара своите нови LCD (с течнокристален дисплей) ръчни часовници. Мур инвестира огромни суми в тази малка компания, за да й помогне да ги доразработи.

Не след дълго, Микрома започва да затъва. Техните часовници имат немалък брой технични проблеми, а отгоре на всичко конкурентите от Тексаски инструменти много бързо успяват да свалят цената на своята марка часовници. Микрома не успява в опита си да се съревновава с такава голяма фирма.

В крайна сметка, Мур успява да осъзнае своята грешка. Потребителските стоки са толкова различни от онова, което той продава – те изискват много повече от техническо познание за микрочипове. Фокусирането единствено върху електрониката не може да бъде достатъчно, когато става въпрос за потребителски стоки.

За щастие, той запазва чувството си за хумор, въпреки загубата. Той дори нарича своя електронен часовник (който между другото той продължава да носи доста време след провала му) „моят часовник за 15 милиона“.

Мур и Нойс по-късно откриват друг възникващ и разрастващ се пазар – този на персоналните компютри. Ентусиасти из цялата страна всъщност започват да сглобяват свои персонални компютри. Първият комплект за сглобяване на „персонален миникомпютър“ е продаден през 1973 година от малка компания на име MITS.

Това дава на Нойс добра идея – Интел могат да навлязат в индустрията за производство на персонални компютри като произвеждат останалите части от комплекта, заедно с новия чип.

Той споделя своята идея с Мур, който все още се възстановява от катастрофата с Микрома, и като чува идеята му се развиква: „Ние не сме в компютърния бизнес. Ние изграждаме компютърни системи.“

Потреблението на микропроцесорите на

Мур и Интел става толкова широкоразпространено, че води до това те да се съюзят с Майкрософт.

До средата на 70-те години Интел стават изключително печеливша компания. Мур е на прага на революция, която завинаги ще промени потреблението на компютри.

До 1979 година е изключително печелившо да се занимават с производство на мемори чипове. Годишните приходи на Интел са много над половин милиард долари годишно.

Но конкуренцията от страна на японските производители, започва да променя всичко това. Японците започват да произвеждат чипове много по-бързо и на много по-ниски цени. Бизнесът на Интел постепенно става все по-малко печеливш. За щастие, Мур усеща накъде духа вятърът – към микропроцесорите.

Микропроцесорите тъкмо започват да проправят своя път на пазара. Те позволяват на клиентите да създават свои софтуерни програми и да ги съхраняват върху EPROM чиповете. Мур осъзнава, че микропроцесорите са способни да революционизират индустрията и да се превърнат в универсална част от компютрите.

Ако Интел искат да навлязат на пазара за микропроцесори, те не могат да си позволят да продължават да правят нещата половинчато. Пазарът за персонални домашни компютри се разраства с феноменална скорост и те е трябва да се съобразяват с нея. През 1978, Apple продават 25,000 единици от своя Apple II компютър. А през 1980 са продадени 750,000 персонални компютри по света – и всеки един от тях има микропроцесор на Интел!

Мур осъзнава, че ще се наложи да инвестира много средства в проучване и разработки, за да продължи да надделява над конкуренцията от Япония. Защото те не само произвеждат микрочиповете по-бързо, но и ги произвеждат в много по-добро качество.

Ето защо, Мур инвестира 100 милиона долари в изследване и разработване на следващата бляскава иновация на Интел – микропроцесорът 386. Със своите общо

275000 транзистора, той предлага безпрецедентна компютърна мощ.

Интел допълнително променят своята индустрия, когато започват да си сътрудничат с Майкрософт. През 1986 година компаниите създават своя нов персонален компютър – Deskpro 386, който работи със софтуер на Майкрософт и с микропроцесор на Интел. Този продукт ще владее над компютърния пазар през следващите 25 години.

Интел доминират на пазара за микропроцесори, но Мур става по-заинтересован от филантропия с годините.

До този момент е пределно ясно, че компютрите драстично и бързо променят света. Добрата новина за Мур, е че всички те продължават и днес да се нуждаят от микропроцесори!

Всъщност, през 1990 година средният американец прекарва 40 процента от времето си в гледане на екрани – телевизионни, на видеоигри или на компютри.

И понеже Интел много бързо си подсигурява ключова и главна позиция на пазара на микропроцесори още през 1980 година, бизнесът за тях процъфтява. Между 1981 и 1987, потребителите харчат милиарди долари за софтуер и хардуер за своите персонални компютри и всеки един от тези компютри разчита единствено на микропроцесорите Интел. Това кара Интел да излезе от пазара за мемори чипове и да се насочи изцяло върху производството на микропроцесори.

Владеенето на Интел на пазара е отчасти поради това, че цените в тази индустрия са изключително високи. Микропроцесорите стават все по-сложни, а производството им изисква големи суми и огромни съоръжения. Другите компании нямат възможност да се съревновават с Интел. Но сега вече Интел е корпорация за мулти-милиарди долари, която всяка година създава все по-сложни и по-сложни микропроцесори.

До средата на 90-те години, Интел притежават над 80 процента от акциите на пазара за производство на микропроцесори за персонални компютри. И до този момент продължават да поддържат тази си позиция!

През 2001 година, например, годината, в която Мур решава да се пенсионира на 72 годишна възраст, Интел е изключително печеливша компания. Предходната

година Интел отчитат годишен доход над 10,5 милиарда долари, а акциите им са се утроили. Мур, обаче, си намира други интереси.

Колкото по-малко е ангажират с Интел, толкова повече Мур се обръща към филантропията. Той прави значителни дарения на Калтех и други образователни институции; Фондация „Гордън и Бети Мур“ също се присъединява към редиците на филантропите – хора като Бил Гейтс и Уорън Бъфет, които даряват милиарди.

През 2005 година, списание Форбс нарича Гордън Мур най-щедрия човек на годината, дарил най-много за благотворителност. Къде остава сега законът на Мур? Всъщност, той започва да достига до своите физически граници, тъй като микропроцесорната технология се доближава до нивата на индивидуалните атоми. Време е за друг променящ историята фактор. Кой смятате, че ще бъде следващият Гордън Мур?

Финално обобщение

Ключовото послание на тази книга:

Гордън Мур следва своята страст и таланти още от най-ранна възраст. Неговите трудове по химия го водят до проучване на полупроводниците и микрочиповете и успехите му в тези сфери го довеждат до персоналните компютри и микропроцесорите. След като революционизира технологиите със своите подобрения н обработване на мемори чиповете и предоставя по-голям личен достъп до тях, той се съсредоточава основно върху филантропна дейност.

error: Content is protected !!